Лейла хвана химикалката с лек трепет и започна да пише.Редовете се низаха и низаха докато най-сетне съвърши с огромна болка в ръката и .Прочете текста бавно за да усмисли и да намери грешките си,ако има такива.
Влезе в огромния кабинет за да предаде биографията си.Малко помисли и каза:
-Добър ден,идвам за моята биография.
Директора зарит от работа погледна с леко любопитен,зает и уморен поглед.
-Слушам ви госпожице...
Лицето му стана зачудващо и след малко той заекващо промълви:
-Л-л-еИла Лоринтина..
Лейла се зачуди и каза:
-Извинете Лейла Лорентина съм...
Момичето видя свободното кресло седна и започна да чете..След малко се чу..
-Не искам да ми четеш нещо написано разкажи го със свой думи!-спря я директора.
Леко изчервено и объркано момичето започна малко
Ами казвам се Лейла Мюртиендрувам Лорентинова и съм на 11 години.
Спря за малко да си поеме въздух и да обмисли добре това,което да каже.
С катранено черна коса съм и зеленикави очи.-заговори пак бъдещата ученичка и гледашес пламък в очите си.
Лейла не е човек,който обича да описва себе си.Тя е отраснала в бедно семейство с баща градинар,който често пие.Майка й е шивачка в работилница и винаги е заета.Няма сестри ,братя или братовчеди само далечни леля и чичо,който е виждала само три пъти в живота си.Живее в селска къщурка на два етажа с малко дворче,което наподобява на хвърлена пръст от някъде.Отстрани сякаш Лейла не изпитваше огромни симпатий към семейството си и беше съвсем нормално,че не желае да говори за мястото от където идва.
Директора обаче не знаеше тези подробности и може би няма да ги разбере защото тя не разкрива много своята история.
След всички спомени момичето се осъзна колко време мисли и започна да разказва..
-Ами попринцип съм сложен характер и съм твърдоглава в кръвта ми е.За разлика от родителите си аз съм започнала да уча и мисля да продължа до краят.
Благодаря на тази(този),който ми показа това страхотоно училище..
Когато свърши с това,което имаше да каже зчака отговорът на директора..
Сря Яну 02, 2008 3:27 pm
