Черната мантия...

Гост

Таджи се събуди, а Снейп все още я носеше и бързаше да настигнат онова момиче... То бе в опасност, Снейп го усещаше и бързаше. Вече бяха далеч от езерцето и от онези три момичета. Снейп се чувстваше поне сега спокоен, че няма да има ненужни кръвопролития. Момчето бързаше колкото може, но все още не виждаше момичето от скалата. Но виждаше ясно стъпки от нейните крака в меката пръст. Гората бе китна и спокойна, но и по свой начин стряскашто зловеща...

Гост

-Сив вероятно ми спаси живота там....Но тази магийка не ми се отрази много добре...-момичето лeко се замая.После накара момчето да я пусне и каза-Мога и сама....И все пак благодаря..Не се притеснявай организма ми ще се самопоправи.

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Лили дочу гласове в далечината и се притаи. Не само че не знаеше къде се намира, но и това място започваше сериозно да я плаши. Кои ли бяха тези сега? Какво ли искаха пък те? Тя побърза да се скрие от тях възможно най-добре и за малко да затъне в онова, в което хлътна единият й крак докато тичаше. Най-вероятно блато. Отмина го и седна зад един голям камък, без да знае какво я чакаше недалеч...

Гост

Таджи чу ясен и отчетлив звук макар и сетивата и да се бяха разместили малко.след това тя се насочи в негова посока като замъкна Сив след себе си.Погледна зад един камък и ведя момичето от реката.Протегна ръка към нея и каза:
-казвам се Таджи Хюга.....Моляте не стой тук мислим че си в опасност...Ела с нас...

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

-Л-лили..-каза момичето объркано. Огледа двамата и ги позна от лодката по-рано.-Опасност? може...добре.
Тя стана и ги последва:
-Но къде отиваме? Вие сте от училището нали?-обърка се тя отново.
Макар да беше щастлива, че не е сама, Лили се изплаши да не е попаднала отново на някакви злобни хора. Заоглежда ги внимателно, неспособна да прецени.

Гост

-Да...Не се тревожи отиваме в моя дом...Бъди сигурна че там никои не смее да влезе...-момичето се усмихна на Лили-Защото просто няма да излезе!Но не се безпокой...Тук никой не ти желае злото...Напротив!!!!Искаме да си в безопасност.!

Гост

Снейп се оглеждаше. Той не знаеше какво има в гората, но усещаше присъствието му.
- Да, аз съм Сивиръс Снейп. Приятно ми е. - и момчето подаде ръка да се здрависат, но беше разсеяно и първоначално не хвана ръката на момичето. - Побързайте да излезнем от тук, защото има нещо. Не знам какво, но нещо ме кара много да се страхувам, а това ми се случва рядко... само при опасност...
В този момент иззад храстите се показа някакъв силует. Не бе ясно на какво беше - на човек или животно. Усеща се остра миризма на мърша и ръмжене. Снейп се стресна.
- Момичета, да се махаме от тук и то бързо, защото не смятам, че това същество ни мисли хубавото. - и момчето започна да се оттегля леко назад, когато...

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Лили видя чифт кучешки зъби да проблясват иззад храстите, усети вонята, която се беше разляла във въздуха и тръгна да отстъпва след момчето. Крачката й назад бе придружена от още по-зловещо ръмжене.
-Няма да успеем.-прошепна момичето разтреперано.
Лили пребледня и загуби съзнание за секунда, което сякаш подразни съществото още повече. Свлече се на земята в полусвяст, питайки се ще се изправи ли някога отново. Звяра изкочи от храстите с оголени, покрити със слюнка гнусни жълти зъби. Готово беше за нападение. Не приличаше на нищо, което Лили беше виждала до сега.
Звярът ръмжеше заплашително срещу тях, готов да скочи върху най-слабата от жертвите си, когато...

Гост

Таджи застана между звяра и Лили...
-Не мърдаите...каквото и да става да не сте помръднали...ако стане нещо оставете на мен...

Гост

- Таджи, внимавай. Не си много добре след моето заклинание. - каза тихо Снейп и се опита да повдигне бавно Лили. Това явно не се хареса на звярът и той започна бавно да пристъпва. Снейп застана на едно място и не помръдваше. Беше гушнал момичето и се опитваше да се съсредоточи.
- Таджи - продължи тихо и бавно той. - Ако се наложи да водиш битка, ще ти помогна, но въпроса е да не те нараня. Имала ли си други подобни случай, знаеш ли какво се случи, че така ти подействах? - Момчето не спираше да говори с равен тон и да се вглежда в приближаващия звяр...

Гост

-Даммммм....Стана ми ясно какво ми е станало...-момичето прощепна с ясен глас-При потока светлина си ме ударил в най-слабото място....Не се притеснявай проблема е отстранен...Да действаме...

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Звярът изръмжа и Лили в паниката си, се отскубна от момчето и се приплъзна трескаво назад, така че почти се сблъска с близкото дърво.
Вгледа се в очите на съществото...това не можеше да е истина...беше преследвана твърде дълго.... Ужасът й сякаш се удвои от разкритието. Не можеше обаче да им каже какво бе това всъщност. Беше по-добре за тях да не знаят...беше по-добре за нея да не знаят.
Оставаше й само да почака и да види какво ще се случи по-нататък...

Гост

-Лили хайде успокой се.....-Таджи застана напред с една ръка сгъната пред гърдите и и пусна нейното Кекегенкай...Звярът явно не харесваше на наглоста на момичето.но тя пък си беше такава такаче трябваше да се примири.

Гост

Момчето застана редом до Таджи и каза:
- Е, сигурна ли си? Ще деъстваме заедно, нали? - и преди момичето да му отговори каквото и да е момчето започна да нашепва някакви думи. Отново започна да се появява силна, бяла светлина.
- Аз ще го заслепявам и ще направя щит около нас, а ти го нападни. Едва ли ще издържи на толкова силна светлина. - каза момчето и продължи с нашепванията. Около тях всичко се изпълни с топлина, усещаха как в душите им всякаш се ражда нещо много красиво, някакъв стремеж, някаква надежда за по-добро. Този път обаче, момичетата ясно виждаха през ярката светлина, тя не им влиаеше. В този момент...

Гост

Таджи преглътна и се замоли атаката да успее.Звяра вече се гърчеше под светлината на Сив.Нейн беше последния удар.Застана в любимата си поза и започна да събира сили. Черната мантия... 2rw886htd4xg3

.
След малко момичето се усети по силна стъпи колкото се маже по стабилно на земята и изчака звяра да атакува.когато той скочи тя само се засили към него и го удари в сърдечната област.След това се завъртя и пак го удари,още едно завъртане и удар,и пак,и пак.момичето се въртеше така че чак на нея си причиняваше болка.Време беше за големия финал.
Черната мантия... 1521242

Отблъсна лапата на мятащея се звяр и с последен удар го закова към дървото.След това се позамая малко и припадна.

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Лили наблюдаваше ужасена случилото се. Сега тя гледаше ту Таджи, ту отпуснатото животно и трескаво мислеше нещо. Изправи се и треперейки, тръгна към Таджи. Помисли за миг и я подмина. Спря се до дървото и се наведе над животното. Сев бе зает с припадналото момиче и не можеше да я види. Изпод мантията си извади малка сребърна кама и я заби право в сърцето на животното. "Вече със сигурност е свършено с теб", прошепна тя на безжизненото тяло сякаш говореше с човек. "Но колко ли още като теб ще има?" Обърна се и погледна двамата. Приближи се до Северъс:
-Тя ще се оправи, нали?-попита загрижено.
И въпреки че мислите й все още се лутаха в случилото се, Лили се приведе над момичето и стисна ръката й.

Гост

- Да, ще се оправи. Но просто явно сега изхаби много сили и предишната ми магия, май все още си има последици върху нея. - момчето се вгледа в безеничното момиче и си помисли колко смело се бие. Все едно бе роден и откърмена с този начин на борба. Обърна се и видя съществото. Все още не бе сигурен, дали тови беше върколак или вампир или нещо подобно. Но не го и интересуваше много. Той пое Таджи отново на ръце и се ибърна към Лили:
- Да тръгваме. Тук явно не е безопастно. Ще търсим забавления по близо до училище, защото тази гора започва да ме плаши все повече. Не знам какво още би могло да ни нападне и колко силно ще е. Само имам неприятно усещане за нещата. - момчето се озърна несигурно и гръгна напред. Лили вървеше редом с него и се опитваше да подържа главата на Таджи изправена.
- Е, някакви предложения, къде да се разхождаме, защото на мен не ми се прибира още? В някого на гости?! - и момчето се усмихна леко.

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Лили се усмихна в отговор:
-Добре дошли сте у нас, естествено...Особено след като ме спасихте от...-тя млъкна и си припомни звяра.-Разбира се, ако ви се идва...-усмихна се тя, вече не толкова весело.
Всe още се притесняваше за момичето. Не бе казала и дума откакто бе припаднала...Дали наистина всичко беше наред с нея?
-Обаче се притеснявам за Таджи. Дали тя няма да поиска да се прибере и да си почине след всичко това?-запита тя и погледна към момичето, което все още висеше отпуснато на ръцете на Сев.
-Не знам как да ви се отблагодаря и на двамата за това, което направихте...-каза тя изведнъж и млъкна.

Гост

- Не, мисля си, че ще се оправи, просто и трябва малко спокойствие и да полегне. Мисля, че един чай ще я вдигне на крака. А пък и в мантията си имам подходяща отвара, ако се наложи. - момчето усещаше страха на Лили, когато говореше за онова същество в гората. Момичето се смущаваше безкрайно много, всякаш това беше някой нейн зъл братовчед. Снейп не отдаваше толкова голямо внимание на това обаче, сега и той започна да се притеснява за Таджи. Може би наистина щеше да се наложи да се стигне до серума, ако тя не дойдеше в съзнание скоро.
- Може и да си права за Таджи, Лили. Но се надявам скоро да дойде в съзнание. Интересен ден, а всичко започна от една разходка. Дали пък няма да се спречкаме и с още нещо? - помисли си момчето и леко се стресна. Не обичаше дуелите, предпочиташе да използва магий и заклинания в краен случай, но ако се наложеше...

Гост

Но на Таджи и имаше нещо.Бе използвала много опасна атака...Може би най-опасната от арсенала на семейството си.Джукен.Засягаше сърдечната област на човека който я правеше.Таджи си отвори рязко очите.Огледа се наокола и в ума и влетяха картините от боя.Момичето стана,усмихна се и погледна приятелите си.
-Хубав бой падна...-и тя найстина си го мислеше.След малко я удари в главата.Хвана си челото махайки бретона.Усети че сърцета и връща кръв.Кръв която трабваше да си е в тялото.Застана до една дърво и тогава от крайчетата на устата и бликнаха две струики кръв.

Гост

Снейп се стресна. Не очакваше момичето да е толкова зле... "Щом й потече кръв, значи нещата са много сериозни. Не знам, дали отварата ми ще й помогне." - помисли си момчето и още повече се притесни. Той от скоро се занимаваше с отвари и то предимно лечебни, но не беше достатъчно навътре с нещата. Беше научил само една-две и то за елементарни наранявания, а не за вътрешни разкъсвания. Най-лошото е, че в училището нямаше още лечебница и всъщност нямаше къде да я заведат.
- Таджи дай да вдигна отново. Ще се влошиш, а ние не можем да ти помогнем с много. Явно все пак това, което използва беше опасно. Лили, трябва да я заведем в училището, при директорките. Те ще знаят какво да направят. - и момчето без да чака Таджи да му отговори, я грабна на ръце и се затича към училището. Лили тичаше до него и явно се притесняваше доста.
- Лили, избързай напред и извести директорките. Нека са подготвени. - изхриптя Сивиръс...

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Лили се замисли дали да го послуша. Реши. Нямаше време за тичане. По-добре бе просто да се магипортира до училището. Надяваше се да успее от първия път, по възможност, без да се разполови. Всъщност, й се бе налагало да го прави два пъти откакто бе минала курса, но това си бе като карането на колело...веднъж научиш ли се... Кого ли залъгваше? Е, все пак реши да си опита късмета. Замисли се дали да не предложи на Сев същото, но реши, че ще му бъде прекалено трудно с Таджи на ръце:
-Чакам ви там. И побързай.-каза Лили.-Дано всичко да се оправи.-добави, секунди преди да се чуе силно пук и тя да се стопи във въздуха.
Слава богу, никъде из пространството не се виждаха крайници или дори вежди. Все пак се беше магипортирала успешно.

Стейси отври очи.Навсякъде беше тъмно,но тя стоеше в горота на колене.Уплаши се защото последното нещо,което си спомняше да е направила беше,че си ляга във топлото и легло в момичешката спалня на Уелоудоун.Почуства студ,въпрки,че върху дрехите и беше нахлузено и яке.Тя усети,че в ръцете и има нещо.Приближи раката до очите си за да види какво държи.На лунната светлина различи медальон с капаче на, което имаше змия във формата на "S".Тя си го сложи без да знае какво е,изправи се и тръгна към замъка,без да забележе че иззад едно дърво я наблюдава...