Творчеството на ThE_dEaD_aNgEl

Това първото е писано от моята най-добра приятелка.То е посветено на братята Каулиц....ако ги знаете де На мене лично ми действа много гадно...винаги ми се насълзяват очите!!

ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ,НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО!

Топла есенна нощ. Първият ден на есента. Лек, свеж вятър гали тялото на младежа. Той стои на колене, положил главата си на гроба. Тихо плаче и не бърза да изтрие сълзите си. С безумие и страх в очите той крещи: „Защо?! Защо го взе?! Върни Бил тук! Той там не ти е нужен! Той е нужен тук! Вземи мен вместо него!” В отговор поривите на вятъра стават все по-свирепи, като че ли се подиграват на думите на младежа. От огромната снимка на надгробната плоча гледа другия младеж, много приличащ на този, с красиви, силно гримирани в черно, кафяви очи, с право, тънко носле, пълни устни и малка бенка под тях, прави, черни коси с бели кичури. Той весело се усмихва, едната му вежда е леко повдигната и поради това погледа му изглежда хитър и малко нахален. Отдолу пише: „ Бил Каулиц 1 септември 1989 г. – 1 септември 2007 г.” Точно в деня на своя 18-ти рожден ден умира този весел, талантлив, любим на всички млад мъж, солист на групата Tokio Hotel. Така се случва веднъж на 1000 години, когато човекът е същински ангел. Такъв беше и нашият Били! Точно в този злополучен ден, рождения ден на младежа, когото обичаха всички момичета в Европа без изключения, той решил,току що получил шофъорската си книжка, да изпробва новата си кола. Том бил малко пийнал за да кара, за това си останал в къщи, като му казал: „Бил, само бъди внимателен. Моля те!” Бил мило се усмихнал на брат си и му отговорил: „Не се безпокой! Иди да спиш!” Адреналинът и жаждата за високи скорости подмамили Бил да увеличава км/ч., ето вече 150, 160, 170!!! Карал по магистралата, нямало никакви други коли! „ Ето това е свобода” мислел си той. Изведнъж звън. Том. „Бил, къде си? Всичко наред ли е?”. „Да, Том…” УДАР!!!! „ Бил! Бил! Дяволите да те вземат! Бил, чуваш ли ме?!”- крещял Том. Пи…пи…пи.., отговорил телефонът. Бил катастрофирал, връхлетял право в идващия насреща огромен ТИР. Том, родителите, всички приятели веднага дошли на мястото на аварията. Колата на Бил не се е била запалила! Но изкарали Бил в безсъзнание, гърдите му били целите в кръв, имал множество рани, сътресение и счупвания. Незабавно го откарали в болница. Том не се отделял от брат си нито за минута. А Бил се усмихвал. Даже и в лицето на смъртта този невероятно добър младеж се е усмихвал! В реанимацията Бил само успял да каже на Том последните думи в своя кратък живот: „ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ВИНАГИ ЗАЕДНО! МОЛЯ ТЕ, ЖИВЕЙ ЗАРАДИ МЕН!” След тези думи главата му паднала беззвучно на възглавницата, а ръцете се отпуснали в ръцете на Том. „НЕ!!!”- крещял Том- „Ти няма да ме оставиш сам!!!” От многото рани по крехкото тяло, Бил умря…, умря с усмивка на лицето, като същински ангел, в деня на своя Рожден ден!Измина 1 година от деня, в който почина Бил, Том стои тук, на гроба на брат си, всеки ден и обвинява себе си за смъртта му. Нали именно той му е звънял по телефона, когато Бил е катастрофирал. Може би е щял да види камиона, ако не е отговарял на обаждането. Кой знае… Това е Божия воля, съдба! Том стои на гроба и повтаря: „Помниш ли, ние си обещахме, че ще умрем заедно? Помниш ли, ние се шегувахме, смеехме се заедно? Помниш ли, ние всичко правехме заедно?!” Том взе цветята и ги положи на гроба. Той е целият обсипан с рози. Рози – любимите цветя на Бил. „ А сега ти ме остави сам”- продължи Том – „Разбери, аз не мога да живея ЗА ТЕБ БЕЗ ТЕБ! Обичам те, братле! Знам, така ние няма да бъдем заедно, ти на небето, а аз тук. Без теб аз тук, на земята, не мога да живея! Мама ще ме разбере! ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО!” Намериха Том на края на гората. Беше се търкулнал в дерето. Положиха го до брат му, а на надгробната плоча, до снимката на Бил, сложиха и снимка на Том надпис: „Том Каулиц 1 септември1989 г. – 1 септември 2008 г.” А под снимките бяха издълбани последните думи на Бил и Том: „Ти си моят ангел! Ние ще бъдем винаги заедно!”
Може вече да са се срещнали, двамата братя-близнаци, двата ангела!
До сега помним и ще помним вечно трагедията на групата Tokio Hotel, която е жива и ще живее завинаги в сърцата ни. И никой никога няма да ги забрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А сега избършете сълзите от очите си, нали си спомняте – ТОВА НЕ Е ИСТИНА!
Това вече е мое произведение

Любовта или Смъртта

Плачеш,кървиш
И все сама оставаш
Толкова много ли трябва да даваш
И отново да падаш и страдаш

Животът ти част от много лъжи,съсипани мечти
И падащи звезди

Смъртта е началото на края
Любовра-желанието за Рая
Болката-част от безкрая
Нощта-стъпка към вечността

Ето близо е смъртта
Убива те любовта
Обича те болката
Боли те от нощта

Розите разцъфват
Птиците пеят
Има ли смисъл без да живееш

Желанието за една мечта
Дава край на живота
И началото на вечната болка

Ето и това!

За Том Каулиц - една невъзможна любов

Всичко беше тъжно преди да дойдеш ти,
всичко бе лъжа, но ти се появи!
И сега за теб живея,
за да те видя поне за миг
и целувките ти нежни да усетя,
да почувствам силните ти ръце
и в прегръдките ти да се стопля,
да чуя миличкото ти гласче!
Но ти си там далече,
само в мечтите ми,
но аз искам те и вече
без тебе не издържам. Разбери!
Ще тръгна да те търся,
ще обиклоля цялата Земя дори,
но ще те намеря и мой ще бъдеш ти!
Устните ти меки ще целувам само аз
и в очите ти кафеви като в шоколад
ще потъвам всеки час...
Но къде си? Защо не си до мен?
В теб аз се влюбих
и за тебе мисля всеки ден.
Събуждам се и плача, че отново съм сама
и свита на кълбо в тази празна стая
бавно умирам, от болката на любовта.
Сърцето ми се къса..
не намирам миг покой.
Страдам и желая да сложа край
на живота свой...
И на върха заставам,
на ръба на пропастта,
живота за мен спира,
но около ми всичко се върти.
Хората долу минават
и мен поглеждат очудени.
Всички викат ми:
”НЕ скачай, ще го видиш, не бой се ти.
Ще съжеляваш, ще направиш грешка!
Запомни!”
Макар, че надежда в мене има, в този миг
нещо отвътре ми нашепва:
”Това мечти са само! Илюзии..”
Объркана нацяло..
не знам какво да правя, тук, сега...
и деня проклинам, в който
къде си крие ключа от сърцето ми, разбра
и без да се замислиш, открадна ми го, да
и с него, сърцето ми отключи ти
и в него влезе, завинаги...
Рана в мен остави, за цял живот..
накара ме да плача,
да те обичам, да ме боли...
Душата ми разграби и отиде си...
Но вътре в мен си, знай,
остави белег незаличим
и никога не ще те забравя..
защото ти ме покори.
На чара твой жертва аз станах,
на усмивката ти, на ангелското ти лице
и крещя, и плача, безпомощна сам аз сега..
И на теб се моля: “Ела, спаси ме.. ще умра.”
Молбите мои, без отговор остават,
теб пак те няма... делече си, аз знам...
И надолу пак поглеждам,
но крачката да направя, изпитвам страх,
ала там се крие рая, без чувства и без болки.
Решена вече, аз пристъпвам плахо,
със затворени очи
и надолу падам, край с мен, с любовта ми.
Нищо не усещам, отварям очите си
и виждам, че съм някъде далече,
при звездите горе се качих,
но любовта ми още е жива,
изгаря ме.. боли.
И спомена за теб отново крия,
в сърцето си.
Дори и мъртва вече,
аз обичам те и за теб страдам всеки миг
и да те видя нямам вече шанс,
живота си загубих, но вече късно е, уви..
Но и жива, аз бях мъртва, без любовта ти!!!

Ако имате някакви критики казвайте без да се притеснявайте!