На една ръка разстояние

Първият опит на Каролина в летенето. Беше доста досадна картинка когато се бе спряла в магазина за метли и половин час бе разпитвала продавача за различните модели, опитвайки се да подбере най-подходящата с оглед собствената си безопасност. Още се чудеше как не я бяха изхвърлили след като бе задала въпроса: "А дали брезовите лечки могат да се третират с антистатик?". На мига беше усетила, че е прекалила само като проследи физиономията на изумения служител, ала той се бе показал професионалист, бе отворил една дебела книга и бе прочел написаното вътре. В общи линии в момента Каролина знаеше всичко, което можеше да се знае за метлите. Обаче, както установи когато успя да се отлепи от земята, теорията нямаше да й помогне особено много.
Личеше си, че си няма идея какво прави. Летеше на зиг заг из пространството над градинката в двора и се мъчеше да се задържи на метлата. На няколко пъти се катурна шеметно, но успя да запази равновесие...докато естествено в крайна сметка не се заби във високото дърво в края на градинката. И си стоеше там сега...закачена, висяща и очарователно безпомощна. Осъзнаваше, че представлява доста смешна картинка, но не можеше да направи нищо по въпроса. Метлата беше застопорена няколко клона по-нагоре-достатъчно близо за някой порастнал човек, но не и за Кери, която дори за годините си бе малко нисичка. Тя се помъчи известно време, запротяга се все по-усилено, рискувайки да се изтърси на земята, но в крайна сметка преустанови опитите и реши да си остане там доброволно докато някой я забележи.
Времето минаваше, ала като по поръчка никой не минаваше от там. Най-сетне тя фиксира едно момиче в жълта мантия, което минаваше наблизо и замаха с ръце, надявайки се да бъде видяна:
-Хей! Хей! Моля те! Ела насам!-извика тя, с надеждата да бъде чута.
Момичето...

Момичето се поогледа и погледа й се спря на точното място.За няколко секунди Нан гледаше недоразбиращо,но после се усети,и тръгна към дървото.Когато приближи тя видя метлата и безпомощната Каролина и разбра всичко.
-Първи опит за летене,а?
Каролина се усмихна леко сконфузено и поклати глава.

п.п.:сри,че е толкова кратко. Натам ще пиша и повече,но точно сега нямам време

Нан се обърна назад и кимна на друго момиче да дойде . Към тях се приближи стройна чренокоска , която също като приятелката си гледаше с недоумение висящата на дървото ученичка :
- Разбирам ... ти поне си успяла да се качиш там , а аз дори не мога де отлепя от земята .... - проговори монотонно и много мрачно новодошлата уелоудаунка .
- Хайде не се измъчвай ! И ти някой ден ще висиш по дърветата като нея , не се притеснявай ! - отговори окуражаващо Нан
- Ей , вие там долу , разбирам че точно сега не ви е до това , но няма ли да ми помогнете да сляза !? - се чу гласа на Каролина от дървото . Двете момичета и помогнаха да слезе на земята и поразчистиха клечиците и листенцата , които бяха останали по нея от падането .


и аз се намесих тука :Р

Кери въздъхна облекчено когато най-сетне усети земята под краката си. Когато се бе засмяла на "окуражението" на Нан бе на път да се катурне отново. Беше на косъм от това да види живота си на кино-лента. Е, може би щеше да е интересно да беше полетяла-със сигурност по-забавно от мъчението с метлата:
-Мерси.-каза тя засмяна и съвсем леко засрамена от положението, от което се беше наложило да я измъкват.-Значи и ти не можеш да летиш?
Каролина искаше да завърже разговор, но веднага усети, че май бе на път да обиди момичето, чието име дори не знаеше:
-Аз не смятам повече да се качвам на метла.-заяви Кери.-Летенето е за глупавите спортисти-не за момичета като мен.-усмихна се, надявайки се да е замазала положението достатъчно добре.-Аз съм Кери между другото.-подаде ръка.-Каролина Бърг.

-Това е Айси,аз съм Нан.Май вече се познаваме.И аз не съм много добра,но ми се отдава сравнение с предметите,който се учат в класните стаи-Нан дори не даде на Айси да се представи,но пък тя беше свикнала с несдържаната си приятелка.-Първият път когато се качих на метла летях две минути с главата на долу и след това се забих в едни храсти.Но и това,както всичко останало,изисква търпение и много упражнение.-изведнъж момичето се усети-Леле ама съм...Извинявайте,но понякога не мога да се въздържа.

- Както винаги ... - едвам успя да каже Айси
- Вие май се познавате от отдавна ... - отбележи Кери
- Ами , да от доста време още когато бяхме ... - отново се разприказва Нан , но се усети и спря като погледна приятелката си .
- Така е, наистина се познаваме от доста време ! - продължи Айси като се подсмихна на Нан приветливо .

Каролина се засмя, докато съзнанието й автоматично опита да изчисли отношенията между двете момичета. Схемата изглеждаше ясна-принципът на обратните полюси. Център на внимание и охлаждащ сарказъм. Когато осъзна върху какво размишлява, момичето разтърси глава и се усмихна. Защо й трябваше да ги анализира сега? Точно се бе запознала с тях в крайна сметка. Психологическите им характеристики не й бяха приоритет за момента:
-Чудесно.
Кери се усмихна без да е сигурна какво повече може да каже, когато нещо странично привлече вниманието й:
-Обаче какво е това?
Момичето посочи нещо зад гърбовете им с особен интерес. Двете момичета се обърнаха, за да видят...

- Това ли ? Това са онези Грийндаунци , дето обичат да се перчат пред всички ! - каза монотонно Айси
- Искате ли да се поразходим ? Денят е страхотен за обикаляне из двора ! - предложи Нан
- И без това няма какво толкова да правя ... - измънка Айси
- Да бе , направо не знам как те предумах да излезеш ! От тия книги ще ти се напълни канчето с глупости ! - отговори приятелката и .
- Добре бе , госпожице свободната ! Ето нали излязох , какво искаш още ? - продължи Айси
- Абе каква ти госпожица , ти нещо си мръднала напоследък .... - заговори с повишен тон Нан . Когато чу момичетата как си говорят , Кери разбра по мъгълските изрази че двете наистина са приятелки от доста дълго време . Явно са живеели заедно в мъгълския свят ... и отново потъна в размишления докато Айси и Нан спореха за глупости ...

-Ако аз съм мръднала,то ти си шампион по бягане с препятствия.
-Ооо,я моля моля....-момичетата спореха за пълни глупости.След известно време,през което те не спряха,на Каролина й писна да ги слуша и с цялата си тактичност,с която разполагаше в момента им каза:
-Извинявайте,но нали щяхме да се разхождаме...-в този момент двете уеулоуданки се усетиха и леко засрамени измънкаха 'дааа'.След това трите момичета тръгнаха из двора,като говореха за далеч по-смислени неща,от това кой е 'по-мръднал'

Вървяха, а Каролина като че ли бързаше за някъде. Непрекъснато ги изпреварваше, а след това се обръщаше и ги изчакваше. По едно време се усети, усмихна се глуповато и застана встрани от двете. Продължиха известно време в мълчание, докато Кери не се обади ентусиазирана:
-Разбирате ли от магии за дуели? Аз много бих искала да се науча на повече силни магийки, но казват, че ми било рано за тях...
Възкликна тя с изражение, по което ясно можеше да се прочете досада. В следващия момент лицето й се изкриви във възторг и тя попита:
-Случайно да знаете някоя силна магийка?
Докато изричаше това тя напомняше на пъстроцветна пеперудка, която заплашваше всеки миг да запърха във въздуха...и вероятно повторно да се забие в някое дърво или пък близко храстче.

ПП:сори за забавянето

-Ами..да.Намират ни се и такива.-отговори озадачено Нан,заради избързването на момичето.
-А на мен ли ми се струва или има нещо,което те кара да си малко...неспокойна...-продължи чернокоската.

П.П.:а аз пък съжалявам че е толкова малко

-Ами..-опита да смотолеви Каролина, но в последствие реши да обърне глава към момичето и да каже малко по-ясно.-След час е първият ми урок с новия ми учител.
Момичетата я изгледаха странно. Те нямаха никакъв час в Залтинор през следващите няколко дни. Все пак годината още не беше започнала, но явно Кери нямаше предвид училищни занимания:
-Как така урок?-учуди се Айси гласно.
Каролина осъзна какво беше казала и малко се обърка. Първоначално се замисли дали да не си измисли нещо, но все пак реши да си каже нещата както си бяха:
-Ами назначиха ми частен преподавател по черни изкуства.
Момичетата я изгледаха точно така както Кери беше очаквала-със съмнение и доста по-хладно от преди:
-Знам....звучи страшно снобарско, но баща ми настоява да взимам уроци и да напредна възможно най-бързо...-заяви тя малко смутена. Надяваше се момичетата да проявят някакво разбиране. Каролина в никакъв случай не мислеше за себе си като за поредната чистокръвна глезла, но не можеше да се противопоставя на наложеното от баща й:
-И затова се притеснявам страшно много. Искам да го впечатля, а досега съм научила само възможно най-елементарните заклинанийца. Есетствено, знам че такива неща не могат да се научат за един час, но се надявах да можете да ми покажете някоя ефектна магийка, ако знаете такава...
Кери вече се чувстваше доста неудобно в кожата си. Ако момичетата решаха да реагират негативно на молбата й, тя най-вероятно щеше да побърза да се скатае някъде...

ПП: аз малко си я развивам историйката по инерция, за което моля да бъда извинена, но по-интересни алтернативи не ми изникват за момента.

Айси се подсмихна леко и това като че ли поуспокои Каролина. Момичето не знаеше кои всъщност са Айси Фроузен и Нан , но можеби това което предстоеше да чуе би я стреснало доста .
- Виж .... - започна Нан - Айси моля те обясни и че аз ....
Айси смигна и започна :
- Ами ние с Нан ... не сме обикновени ученички ... не учиме магията за първа година , ако ме разбираш ! На мен това ми е четвърто магическо училище , а сега дори кандидатсвах за пето . Нан е с едно , две училища след мен. На мен това ми е пета година и всъщност знам доста неща ... незнам дали трябва да го казвам но дори не съм обикновена магьосница . Учех дълго време в Dark School Deathers ... освен че съм зоомаг съм и ....
- Смъртожадна .... продължи ахнала Каролина , която не вярваше на ушите си.В момента срещу нея стоеше един от тях ! От смъртожадните ! Служила е рамо до рамо с Бела , Кира и Кийра Лестрандж , както и с Ерик Забини и останалите ! ... - Тогава познаваш Драко Малфой ! - продължи момичето
- Мхм ... даже в първото учлище ... не това е дълга изтория . - отговори Айси
- Като си зоомаг , какво животно си ?
- Пума - усмихна се синеочката като погледна към Нан , която знаеше това до болка и в момента си чуплеше пръстите отегчително ....