Разходка по плажа

- Ей , Нан внимавай ! - викна Айси и бутна приятелката си във водата . Момичетата започнаха да се бутат и да се бучкат , но и Ник не остана по-назад . Тримата започнаха да се въргалят из плажа докато целите не станаха в пясък . Когато вече изтощени от борбата , приятелите легнаха на плажа се заговориха . За да обясни по-подробно Ник реши че трябва да седне , че момичетата да могат да го виждат . С изправянето си обаче Нан и Айси започнаха да се превиват от смях , докато момчето гледаше с недоумление . Когато за седми път момчето попита " Какво ми има ? " братовчедка му едвам успя да каже :
- Мумияяяя ! - и продължи да се хили неспирно . Ник се изправи и отиде до водата , за да види за каква мумия става на въпрос . Щом се видя едва не подскочи от уплаха ! От търкалянето по пясъка , единственото непокрито с песъчинки място беше носът му , който сега приличаше на носът на Рудолф . Останалата част от тялото му не се виждаше от блестящия на слънцето пясък - същинска мумия ! Смехът се чуваше на далеч и стигна до ушите на един от най - строгите учители , който се запъти към тримата веселяци .

Веднага,след като тримата откриха,че Нан и Айси също са "мумии",учителката беше дошла до тях и ги гледаше с недоумение,но с доста строг поглед.
-Какво става тук!? Какво си мислите,че правите-момичетата и Ник веднага станаха мирни,но това изглеждаше доста смешно,при положение,че и тримата бяха като пясъчни замъци.-Не съм очаквала такова поведение,особено от теб О'Конър.-Ник и Нан се спогледаха ухилени-за кой от двамата говореше ваобще.Строгата жена се усети и през зъби издаде злобен звук,като на парен локомотив.След това продължи да ги мърмори,но малко след като тя се запъти насам,по нея тръгнаха още две учителки,угрижени за нея-да излети толкова бързо...Сега и другите две видяха веселяците,но при гледката,която се допълваше с крясъците на колежката им,те не се сдържаха и изпаднаха в смях.Излишно е да се споменава,че много се различаваха от колежката си и гледаха на постъпката на трите деца с ирония.

Когато започнаха да се кикотат,двете весели жени,привлекоха вниманието на г-жа Мей и тя се обърна към бях с много строг и яростен поглед.Той малко смути двете жени и те се поукротиха,въпреки,че още им беше смешно.Г-жа Мей заговори:
-Извинете госпожи,но не мисля,че това е най-правилния начин по който да реагирате при вида на тази постъпка!Какъво уважение да учакваме от учениците,при положение,че и вие не го проявявате.-май тя забрави че 'учениците' са точно зад нея и се подсмихват безочливо.[/url][/u][/b][/i]

-Но те са само деца-нормално е да правят такива неща,а и до сега винаги са били много възпитани и въздържани.Това може да им се прости.В крайна сметка не са направили нищо кой знае какво.
-Нормално? Те май забравят къде се намират.Това е нормално за мъгълския свят.Аз няма да оставя нещата така.-жената погледна за последен път учениците и си тръгна навъсено.След като тя се поотдалечи,Айси,Нан,Ник и двете госпожи започнаха да се смеят неудържимо.

Госпожите се обърнаха и си тръгнаха , а трите диванета останаха на плажа. Лежаха си на пясъка и дочакаха залеза .
- Колко е красиво - въздъхна Нан когато гледаше скриващото се слънце зад хоризонта.
- Да ! Наистина е прекрасно ... - продължи Айси
- Абе , къде виждате този залез ? Аз от това оранжево слънце нищо не виждам ! - каза на шега момчето като наруши монотонността на разговора . Последва продължителен смях , след което всичко отихна . Приятелите просто лежаха на пясъка и гледаха как една по една започват да грейват хиляди звезди . За тях всичко беше прекрасно в този момент , но никой не ги беше предопредил че когато се стъмни , не е много желателно да остават на плажа ....

- Не вярвам на очите си ! Да не би Господ да е слязал отново на земята ? - проговори Айси
- Не ми се вярва , но явно причината е доста сериозна ... - продължи Нан
- Хора , само на мен ли ми се ще да се връщаме в училището ? - запелтечи Ник страхливо
- Какво ти става , братовчеде ? Да не би да се уплаши ? Стой тук и да не си мръднал , защото докато не разберем какво става вероятноста да си тръгнеш е минимална !
- Добре де , но дайте поде да се дръпнем назад , че така както ме мокри .... - изпуфка момчето
- Не съм чувала за такъв случай от преди 2 години в Флауъртаун ! Ако причината е същата .... но няма начин това е училище .... ооо не ! - заговори притеснено Айси

-Айси не мисля,че има смисъл да те питам какво е станало в Флауъртаун!!!-докато Нан говореше и тримата започнаха да крачат назад,защото на никой не му се изкаше да се допира до червеното нещо,което до скоро беше само морска вода.

- Вижте , не искам да звучи налудничаво , но искам да разбера дали наистина е това което си мисла ! Не сте длъжни .... даже по - добре недейте да идвате с мен . - проговори тихо Айси като с поглед проследи Ник , който сега не беше доволен от оставането си тук .
- Ами щом не сме длъжни аз си тръгвам ! - каза момчето страхливо , но Нан го хвана за яката на ризата му и му просъска на ухото :
- Или оставаш с нас , или насила ще те накарам !
Ник погледна братовчедка си , сви рамене и се дръпна рязко .
- Добре де , добре ! Само не ме сецай така ! - измърмори момчето
- Е , Айси ... - заговори Нан , но се спря когато видя че приятелката и я няма . Сякаш беше изчезнала ! Братовчедите се оглеждаха наоколо , но никой не я виждаше . Че как можеше ?! Толкова беше тъмно че двамата едвам се виждаха . Изведнъж Ник се провикна :
- Нан , ето я ! - и момичето погледна на изток . Някъде в далечината се виждаше женска фигура , която беше огряна от луната - единственото светло нещо в непрогледния мрак . . .

-Невероятно...какво си мисли,че прави.Точно сега ли е момента да изчезне така!? И изобщо...-каза Нан леко ядосано.
-И изобщо стана тя една такава...Къде тръгна сега.-добави Ник,не толкова изплашен,колкото ядосан.
-Айсииииииииииииии!-извика Нан,но момичето само ги погледна и продължи на някъде си.
-Да,страхотно.Сега вече наистина се чувствам като глупак...
-Уф...проклет Флауъртаун.Каквото и да е станало,по-добре да си беше останало там. -за първи път в живота си Нан нямаше желание да се замесва в неприятности,а тази беше от класа.
-Нали искаше да остана.Сега тръгвай след Айси ВЕДНАГА-Ник побутна братовчедка си и двамата тръгнаха към приятелката си,коята вече трудно виждаха.

- Айси ! Спри се най-накрая бе момичееее ! - развика се още по-ядосано Нан - Какво си мислиш ? Ние не сме реактивни самолети тука да хвърчиме със скоростта на светлината ! Чуваш ли ? Спри !
- Нан .... - измъца Ник , но братовчедка му го прекъсна
- Какво пък сега ? Казах ти че оставаш тук и точка ! Какво ви става бе хора ?!
- Друго имах предвид .....
- Казвай !
- Струва ми се че не Айси отива нататък ! - проговори момчето
- Как така не е Айси ? Ти сляп ли си ?
- Виж я !
- Какво и е ? Освен че хвърчи като побесняла напред !
- Именно ! Имам чуството че нещо я тегли . Сякаш тя няма избор накъде да ходи ...
- Оо как пък не ! Сега вече се превърна и в зомби ! - първо с надсмешка каза Нан , но после като видя Айси колко стремглаво върви напред без да се обръща продължи - или можеби .... си прав ! Да видим тая работа ....

Представляваше все още красивата луна ... или не ? Когато братовчедите се огледаха забелязаха че луната беше вече зад тях ! Какво беше това нещо и защо аджаба Айси се мяткаше като хврчило на ураганен вятър из въздуха . Докато запаха с отворени уста безпомощната си приятелка се чудеха какво могат да направят за да се свести . Те знаеха че ако синеочката се осъзнае , ще се сети начин по който да слезе долу . Нан и Ник се заразмаха и закрещаха с надеждата чернокоската да се събуди от този транс . Тази бяла светлина сякаш държеше Айси и не я пускаше . Дали заради красъците и писъците на приятелите и или заради нещо друго Айси отвори очи . Погледна надолу и забеляза братовчедите да кимат с ръце . Огледа се и каза :
- Хора добре ли сте ?
- Абе ти да не си луда ? В момента си на около 20 метра над нас и не знаеш как още не си паднала , а питаш как сме ! Добре сме ! Хайде слизай оттам че ми стана студено ! - провикна се Нан като се надяваше приятелката и да я чуе .
- Добре ! Мисля че знам как ! - отговори също с повишен тон Айси но после тиха на сбе си промълви - Дано да знам ! Добре ... чувала съм че това нещо действа като дяволската примка ... , но то самото е светлина ! Как мога да премахна светлина със светлина ? Значи остава другият начин ! Успокой се , Айси ... добреее .... добреее - размишляваше момичето , когато най - накрая усети че се усвободила , но лети надолу . Използва уменията си за левитация , които всъщност не трябваше да прави без учител , и се строполи пред краката на приятелите си .
- Ето те ! - въздъхна Нан успокоително ....

Тримата се оттеглиха от плажа , но с условието на другата вечер отново да се върнат.Айси беше видяла нещо , за което не беше казала на братовчедите . Не искаше да им пълни главите с глупости , пък и мислеше че първо трябва да провери цялата тази работа . Замислена върху почустваното и видяното , тя почти не говореше по пътя към замъка , а само едвам - едвам пристъпваше поридържана от своите приятели .

Това беше една история с неочакван край,но вероятно и с последици.