Тереза тъкмо бе седнала когато през вратата влезе студена и горда красавица. Много хора се побутнаха, много хора не можеха да свалят очи от нея, но Самър бе свикнала с това. Тя привличаше вниманието на всички от малка и не само заради красотата си. Русокоската огледа двете маси и седна на тази, която се предполагаше да е нейната. Седна на единия край, който беше по празен и си придърпа чиния с карамелени сладки като едновременно с това се оглеждаше. "Оф, къде пак се запиляха тия двечките?" отегчено си мислеше блондинката, която започваше да се нерви на погледите на другите. Търсеше Кийра и Кира, но никъде не ги виждаше. А трудно би могла да ги пропусне. Обърна поглед към преподавателската маса и също я огледа. Тъкмо смяташе да върне погледа си на чинията, когато до нея седна някакво момче.
- Здравей, аз съм Майкъл Уелингтън.
- А аз съм незаинтересована и обвързана. - отряза го с отегчен глас момичето.
- Не се иска да си свободна, за да сме приятели, нали? - усмихна и се окуражително момчето, но тя само го стрелна с поглед.
- Не, но не ми и трябват повече приятели. Тези, които имам сами достатъчни, а сега да те няма. - направи жест с ръка все едно го издухва. Отказа се от опитите да яде и за това тръгна към общата стая.
Пон Ное 12, 2007 11:09 pm
) с който да започна разговор ... ще се задоволите и с толкова 