Самотното дърво

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

Времето беше прекрасно, слънцето грееше в небето и озаряваше зелият раззеленен двор на магьосническото училище. Птиците пееха весело и прескачаха от клон на клон, кръжейки около пейките с насядали ученици, с надеждата да хванат някоя изпусната троха.
Макар всичко да изглеждаше така красиво, един компонент не пасваше на цялата тази идилия. Насред двора се издигаше самотно сухо дърво, чиито клони бяха толкова дебели, че не пускаха и най-тънкия слънчев лъч да премине. Бариерата бе образувала плътна студена сянка под дървото и сега там вместо треви, растяха зелени влажни мъхове, по които пъплеха буболечки и спираха учениците да потърсят прохладата на сянката.
Обикновено самотно, кой знае защо, сега това дърво бе приютило една млада учителка.
Лили бе седнала на мантията си и облегната на ствола четеше нещо съсредоточена. Ту поглеждаше и отбелязваше нещо в крайчеца на книгата, ту обръщаше почти изплашен поглед към дивата зеленина извън пределите на двора. Трескавото й записване щеше да бъде прекъснато:
-Добър ден.-каза някой.
Лили подскочи.
-Господи! Как ме уплашихте!
Каза тя и като се огледа за гласа, видя една от директорките. Стана на крака:
-Простете, че се развиках. Нервите ми са опънати напоследък...Но ако знаехте това, което аз разбрах, сигурно и вие щяхте да сте нервна....
Директорката заговори....

Admin Брой мнения : 141 Registration date : 11.11.2007

-Няма нищо миличка. - каза директорката. Какво ти има на тебе?
-Написледък само се ядосвам. - заговори момичето. Такива неща разбрах каквито никой не е предполагал.
-Аха... аз мога ли да науча какво си разбрала? Или не искаш да ми кажеш?Бъди сигурна че не съм клюкарка. - каза Анастасия и мигна на момичето
Тя каза...

Admin Брой мнения : 53 Age : 36 Registration date : 19.11.2007

-О, но аз не го крия. Тук става нещо странно.
-Тук ли?
Учуди се Анастасия и дори се огледа притеснено.
-В гората. Навътре в гората има древна пещера. Много е дълбока и крие страшни тайни...
-Но за какви тайни говориш?-директорката я погледна недоверчиво.
-Върколаци.
-Какво?
-Да...със сигурност. Момиче от академията пострада присблъсъка с тях само преди дни!
-Но...имаш впредвид...аз знам за случилото се разбира се, но до колкото разбрах това се е случило през деня...Не може да е било върколак...
-О беше! Аз бях там. Виждате ли и аз знам че те се преобразяват само по пълнолуние и само нощем...именно за това чета тази книга.
Лили подаде книгата на Анастасия. Корицата беше тъмнокафява, от истинска и напукана от времето кожа. На лицето й бяха издълбани странни древни знаци:
-Но от къде...?
-О, повярвайте ми, нужни бяха много жертви, за да се добера до това съкровище! Но си струваше! Вижте тук...
И Лили отвори на една страница, запълнена с толкова странични бележки, че беше трудно разчитаема. Бележките не бяха на Лили. Нейните бяха на отделни ленти забодени между пожълтелите страници. Това бяха бележки на странен език, който обаче и двете изглежда разбираха отлично.
-Това са забележките на ловците през годините. Ето тук...-тя посоче една определена бележка.-Казва се, че по-силните върколаци, тези които са били ухапани от чисти или близки родственици на чисти върколаци са способни да поддържат трансформацията си по времето на целия лунен цикъл и то не само през нощта.
-Но как разбра, че са повече от един?
-О, те винаги се струпват на глутници. Животински инстинкти. Също го пише тук...
-Но не можеш да разчиташ само на тази книга за всички свои изводи.
Анастасия я погледна объркано. Лили виждаше, че на директорката не й се искаше да признае, че е много вероятно в гората да се крие опасност.
-Разбирам, че звучи ужасяващо и трудно за вярване, но съм убедена, че там има нещо. Въпросът е дали ще го нападнем първи или ще го оставим да се развие, да опознае средата си и да се окажем плячка. А ние имаме какво да губим със сигурност...
-Но от къде знаеш толкова много...само от книгите ли...не мога...
-Родителите ми са ловци...Не истинските имам впредвид...-момичето запелтечи неразбираемо.Накрая каза.-Но въпросът не е в това сега...
Анастасия я погледна все още недоверчиво. Дали казваше истината? Дали казваше всичко? Директорката заговори....

Admin Брой мнения : 141 Registration date : 11.11.2007

-Много съм объркана... Незнам какво да кажа. Но ти вярвам. Ох незнам какво трябва да напрая. Най-добре да извикам Карла.
И Анастасия взе нещо тако тръба и извика:
-Карла би ли дошла за момент?
И след няколко минути директорката се магипортира при тях.
-Кажи Анастасия, какво има?
И Анастасия започна да разказва... След 5-6 минути беше готова и чакаше отговора на Карла...

Но преди Карла да каже нещо,защото от някъде се чу само първата буква на някакво заклинание,което и двете жени знаеха много добре.Някой прогонваше гадинките,който се бяха навидили под дървото,явно за да седне.Директорката и учителката се приближилиха и видяха,че младата Стейси Блек чете "Най-тъмните и черни изкуства"