Разходка с лодка...

Таджи реши да се поразходи наоколо.Искаше и се да се отпусне и да забреави тежката война която мъчеше клана й.Искаше да умре с всички тези убити от брат и.Но Неджи Хюга я защитаваше на всяка цена.Още си спомняще битката за клана.Мирисът на смърт...Кръв изпръскала стените и телата....Мирисът на война.И ръцете и оцапани с кръвта на свойте надменни роднини.Тя беше отнела техният живот както Ханаби(сестра й)искаше да вземе неиния....Но изведнъж забеляза едно момче и отиде до него.
-Здравей!!!Името ми е Таджи Хюга.-и се изпокой че в този свят никой не я наричаше убиица.Момичето зачака отговора му.

-Защо да не....-Таджи направи сладка физиономия.Изгледа момчето сякаш го разучаваше...След това седна в лодката.Махна се кожухчета и се намести в лодката.

-Кой???Аз ли??-момичето се притесни защото трябваше да каже и за клана си.И за войната.
-Аз съм от мъгълските китайски кланове.По-скоро от великия клан Хюга.Известен с своето умение да се бие невероятно бързо с ръцете си.-Таджи видя че момчето я гледа в очите,засмя се и ги посочи-Нямат зеници знам.Това е една от специалните способности но клана ми.Биакуганът.Мога да виждам през каквото си поискам.Но на сушата ще ти покажа някоя друга техника с него.Та аз живея с брат си Неджи,макар и да си имам сестра която упорито се опитва да ме убие...
Но аз май много се разговорих!!!!Кажи нещо за себе си...

-Мога през теб....Мога и вътре в теб...Да следя пътищата на силата през тялото ти с само с един удар да ги спра.-момичето заби поглед в земята.след малко направи няколко знака с ръце.Изправи си лицето.вените около очите и бяха изпъкнали.Зачеркнатите зеници се виждаха по контурите.-Само кажи през какво искаш да погледна...

-Каво да има....Риби и много вода...и доста тревясало дъно...Скука...Защо не даде нещо по забавно?Като например да издиря най близкия човек на няколко километра от тук-момичето се засмя кагато сподели колко е силна техниката.след това бързо примигна и Биакугънът изчезна.-Но да ти кажа не ми трябва моето Кекегенкай да те кажа че там има едно момиче което можеби ще бъде наша съученичка....Няма да е зле да се запознаем,а???-и Таджи изгледа съвсем приятелски.

Докато Лили Евънс чакаше лодката със съучениците си да се приближи до брега , три момичета се магипортираха на няколко метра от нея. Две от тях носеха дълги рокли с гол гръб, а третата бе наметната с черна мантия , която се влачеше зад нея. Това бяха Кийра Лестранж, Самър Сантини и Кира Блек.
Трите момичета изглежда бяха доволни от резултата на магипортирането , защото дори без да се огледат се насочиха право към водата. В същия миг обаче забелязаха малката лодка и чакащото на брега малко момиче и се спряха. В плановете им не влизаше, че ще бъдат обезпокоявани ...

( пълни глупости писах , ама нещо ме мързи )

Лодката вече беше до брега.Таджи слезна от нея и се загледа след момичето което туко-що си беше тръгнало.толкова искаше да се запознае с нея.Даде знак на Сив да стой в лодката и се доближи до трите момичето с нескрита омраза в очите.Кой бяха тези че заради тях момичето си тръгна.Когато стигна до тях каза с явен гняв гласа:
-Здравейте Таджи Хюга.Значително ми е НЕПРИЯТНО(и момичето натърти на тази дума)да се запозная с вас.Видях всичко от лодката.-и Таджи си присви очите като вените около тях изпъкнаха.Момичето заеше че каквато и тъпа магия да и хвърлят насреща неможеше да я докосне.Сви си пръстите в знака на Катон и ги погледна отново презрително.

(ИМАЙТЕ КЪСМЕТА ДА ПИШЕТЕ ОТ ИМЕТО НА МОЯ ГЕРОЙ!!!!!!!!!!! )

Кийра само леко повдигна вежди при вида на движенията , които направи Таджи. Тя бе запозната с тях и много добре знаеше, че простите магии , които използваха повечето магьосници нямаха да помогнат. За нещастие на Таджи , младата Лестранж не беше такава.
- Кийра Лестранж. Не се ласкай - и на мен не ми е приятно да се запознаем ... всъщност не знам дори защо ти говоря - гласа на чернокоската беше презрителен. - Ако искаш да се бием , съм съгласна . Макар че няма смисъл да се хабя за някаква Хахо мътнородка , която е решила да се заяжда , защото няма друга работа.

( Ей Йо , Ради ( Кира и Самър ) сори че не пиша и от ваше име и сякаш сте малко срамежливи , ама много объркано става иначе , а и ме мързи )

( Таджи по-полека Нямам нищо лично към теб да знаеш ... това са си героини И не съм се засилила да пиша от твое име )

- Пфуу, какво изобщо се занимаваш с него? - презрително отвърна Самър. Изгледа отегчено момчето и върна погледа ис на гората. Сякаш чакаше някой да изскочи от там всеки момент.
- Сам е права. Не се занимавай с него. - добави Кира. След това се обърна към спомената блондинка. - Да не би да имате среща тук?
- Не, но знам ли колко му е акъла?
- Хей, да не би да си мислите, че можете просто така да се държите с мен и да ви се размине? - ядоса се Таджи. Трите се спогледаха.
- Да! - отвърнаха хорово.

(Хей, както каза и Тери (Кийра) не се засягай просот геройните ни са такива. Нищо лично )
P.S. Хайде и да не се заплашваме, а?

-Какъв е смисъла да се занимавам с хора като вас....Хора който се занимават с тъпи магиики и нямат смелоста да очистят човек с двете си ръце...аз не се заяждам просто казвам че сте страхливи надути лигли който не знаят какво е смърт.-Таджи доста добре знаеше че след това момичетата ще искат да я потрошат...Но вече не и дремеше.зае семейната поза ИнгЯнг.сега знаеше че няма как да я изкарат от релси.Просто от позата течеше сила.-Не ми се занимава да се бия но ако настоявате....

(Много се извинявам проста днеска не си изпих хапчетата )

Трите момичета се засмяха. Гласовете им оттекаха в гората. Сив , наблюдаваше мълчаливо от лодката , спора който се разяряваше все повече от момичетата на брега.
- Хей , не мога да разбера какво правиш тук , в училище за магия , при положение че това за теб е просто дървена пръчка с която можеш да набиеш някой- Кийра размаха вълшебния предмет в ръката си. - Но какво друго мога да очаквам от мръсен мътнород като теб!
Чернокоската погледна пренебрежително към Таджи , след което пристъпи напред.
Самър и Кира мълчаха , сякаш се любуваха на гледката и на това, което ще последва.
Щом Кийра се приближи на няколко крачки до Таджи , разпусна косите си , които до сега бяха леко прихванати на опашка и погледна проницателно към "опоненката" си. В този момент имаше нещо различно в лицето , в излъчването на Кийра.
Таджи усети нещо непознато ... с което не се бе сблъсквала до сега. Двете момичета се бяха втренчили една в друга ...

( Позволих си да напиша едно нещо от твое име - това за непознатото , ама искам да има нещо , което опоненката ми не знае , а това няма как да го постигна ако само ти пишеш от твое име Ако нещо имаш проблеми , прати едно ПМ )

- Хахаха - изсмя се Самър гледайки наближаващия дуел, а очите и проблеснаха в кървавочервено. - Аз ли не знам какво е смърт? Момиченце, умирала съм достатъчно пъти, за да не се страхувам от смърта! Била ли си някога в Ада? Защото аз да! Повярвай ми не е място за теб. - Сам поклати глава. - Чувала ли си за слънчевите вампири? Защото аз съм точно такъв. Вампир, който може да ходи под светлината и не може да бъде убит чрез кол, светена вода и други подобни глупости. Така че не точно на мен трябва да приказваш за смърта! - присмя се Саси. - По-добре не се закачай с хора или по-точно безсмъртни, за които нищо не знаеш! Като под безсмъртни визирам и момичето пред теб!

(Споко на всички се случва! Особено на мен или ако някоя от тях двете се е запънала като магаре на мост и не ще да пише с мен)

Таджи усети полх на тайнственост но това не я уплаши....Знаеше с какво се заема още щом тези лигли изгониха Лили...Тя мажеби беше мътнород на знаеше как да си защитава тялото....Погледа на другото момиче беше нищо.Таджи си беше задействала Биакугана.Тя не гледаше опанентката си...ТЯ ГЛЕДАШЕ ПРЕЗ НЕЯ!!!!Ето една способносгт пазена от древности в нейния клан...те незнаеха как да опонират защото имаше само една нещо което можеше да спре.Пък и какво ако я убиеха...Баба Тсунаде си беше насреща за да я извади от гроба...зае поза за битка и изчака момичетата...

- Ама тая сериозно е решила да се бие с нас?! - попита подигравателно Кира и се изсмя.
- Явно! Не, че някой има намерението да си хаби силите за нея, но..
- Защо не? Една тренировчица няма да ни дойде зле? - Кийра прекъсна Сам.
- Щом искаш заповядай. Не ми трябва тренировка. Изтезаването на Потър ми е достатъчно. - ухили се Самър и седна на един камък на близо.
- Кира?
- Кой? Аз? С този... мътнород? Няма начин! Прекалено слаба е за мен. Искам нещо по-силно! - и се настани до Саси.
- Е щом не искате... На мен няма да ми се отрази зле! - ухили се лукаво Кийра.

-Хайде моляви по-бързо...Заспах....-Момичето зае сиил катон:Гока но джуцу и зачака.-вие може да имате цял ден ама аз не!!!!!!!!!!!

Кийра скъси бързо роклята си и се засмя.
- Да не мислиш , че ще се бия с теб със сила ... съжалявам , но не съм мъж.
След тези думи чернокоската насочи пръчката към себе си и се издъгна над земята. След като достигна няколко метра височина мръдна пръчката си и кръстоса краката си , сякаш бе седнала на земята.
- Чакам тееее - иронично подхвърли тя на Тиджи и се засмя.