Поляна насред нищото

Каролина бе открила това място съвсем неочаквано един следобед в поредната безцелна разходка. Мястото беше като малка приказка: Тревата беше в цвят по-зелен от всичкото зелено което очите на момичето някога бяха виждали. До полянката имаше голяма скала, под която течаха бистрите води на малко ручейче. В него плуваха множество сребристи малки рибки. Откакто бе видяла това място за пръв път, Кери не можеше да се стърпи и идваше тук всеки ден просто за да си почине от цялата глъчка на училището. Днес също не изневери на традицията си . Не бе станало пладне, когато краката й нагазиха във влажната трева. Тя седна на скалата и разтвори любимата си книга с мисълта за ново приключение. В интерес на истината момичето не се бе радвало на никакво разнообразие напоследък и това започваше да й се отразява.
В един момент тя остави книгата настрани и се заоглежда. Можеше да се закълне, че бе чула шум нейде в далечината. Стори й се, че някой се приближава. И ето че наистина иззад клоните на храстите се подаде силует. Това беше....

-Не мърдай!
Беше гласът на същото това слабопознато момиче, което само преди секунди се бе представило лаконично като Каролина.
Кира реагира инстинктивно на думите и замръзна на място, а само секунда по-късно по лицето й изби гняв-сякаш почувства заповеднически тон в гласа на другата. Изреченото наистина бе повелително, но бе заблуда да се мисли, че генералната идея беше заповед от какъвто и да е род.
Като поспря за миг, Кира осъзна, че това всъщност бе предупреждение. Огледа се, но не забеляза нищо, застрашаващо нея или което и да било живо същество на тази поляна. На какво си играеше тази Каролина?
Кери скочи от скалата и бързо се приближи към момичето. Погледът й учудващо не се насочи към Кира, а нейде високо над главата й:
-Бавно...-промърмори тя.-погледни нагоре.
Момичето се подразни леко, но я послуша и когато обърна глава, съзря странното същество с глава на змия, продълговато тяло и мънички птичи криле, което се бе провесило от клона на близкото дърво и гледаше право надолу към нея със зловещите си цепнатини, представляващи зловещо и неправдоподобно извинение за очи:
-Нарича се серпенавиа и е силно отровна. Попринцип се храни само с животни, които използват мимикрия за защита...-Кери заговори малко неуверено, от което си пролича страхът й от ситуацията.-Но мисля че сега мисли и теб за добър улов.
Момичето погледна с безпокойство Кира...

ПП: Съжалявам за забавянето-доставчикът ми на интернет е решил да си играе с нервите ми днес... Надявам се можем да продължим в удобно време

Позволих си да си измисля съществото...въпрос на болно въображение.

Serpenavia от serpent-змия и avia-полет, летеж etc...

Каролина преглътна шумно, чудейки се как точно да подреди думите, които й идваха на акъла в този момент:
-Да...-отвърна тя плахо.-няколко, но честно казано не знам дали дори една от тях ще проработи. Със сигурност знам едно-докато не мърдаш, не си в опасност. Серпенавиата е ловец и убива с моментална парализа. Логично е действията й да се провокират главно от движение. Просто стой на място.
Каролина съзнаваше, че най-неуместното нещо, което можеше да каже бе това, ала беше малко късно да мисли по въпроса. Естествено, че когато кажеш на някой да не мърда и че от това зависи живота му, той ще се концентрира толкова в това усилието си, че неволно ще помръдне почти веднага. Затова побърза да добави:
-Успокой се. Само още малко. Ей сега ще измисля какво да направим.
Погледът на Кери внезапно се изпразни от всякакво съдържание-мислеше твърде усилено, за да се фокусира върху действителността. Така...можеше да вцепени серпенавиата, ала се съмняваше, че рефлексите й са по-бързи от тези на съществото. Ако опиташе това, най-вероятно Кира щеше да свърши парализирана преди змията-птица да тупне в тревата. Имаше и друг вариант, който почти веднага изкочи в ума на Кери, но с него се появи и силна морална дилема. Можеше да я спаси лесно с това, но то...щеше да провокира много въпроси, на които тя нямаше да може да отговори правдоподобно.
Серпенавиата от друга страна отвръщаше рефлективно на всяко малко потрепване на Кира, което не можеше да бъде застопорено, поради простата причина, че момичето все пак трябваше да диша от време на време. Нямаше място за размишление и морални дилеми. Каролина отстъпи крачка назад и промърмори едва чуто:
-Ще направя нещо. Довери ми се. Когато кажа "Сега", се наведи и мини встрани възможно най-бързо.
Каролина не почака ответ от Кира-надяваше се момичето да помни все още, че не бива да мърда. Насочи пръчката си съвсем бавно към главата й и изрече:
-Камео апаре! Импедимента!
Във въздуха се разнесе тънка многоцветна струя. Всичко се случи за част от секундата: във въздуха се появиха четири хамелеона, а измагьосаната стена ги пое върху себе си на милиметър от главата на момичето. Оставаше да се разбере дали вниманието на серпенавиата ще бъде привлечено от тях. И ето че по силата на логиката, движещата се цел се оказа по-примамлива от неподвижната. Съществото пролази надолу към хамелеоните и когато тялото му опря измагьосаната стена, Кери каза рязко:
-Сега!
Кира...


ПП: Може би в повече дълго и по-малко интересно, но капацитета на въображението ми не е толкова голям
И няма проблем за закъснението-пиша около 8 рп-та в момента в различни форуми и не очаквам от никой, както и от себе си, особено бърза реакция

Каролина подаде ръка механично. Интересно..., замисли се тя, може би ролята на "спасителка не й отиваше кой знае колко и най-добре беше да не се превъзнася по случая. ръката й остана незабелязана-момичето предпочете да се изправи само. Окей, щом така искаш, помисли си Кери и дръпна ръка. огледа се и осъзна, че книжката й си е останала на скалата. Изтича да я вземе. Беше се намокрила. Каролина без да мисли я избърса с крайчеца на мантията си с надеждата да не се е повредило съдържанието, след което се върна при момичето:
-Прибира ли ти се? На мен не. Времето ми се струва чудесно.
Забърбори тя без да осъзнава, че не дава никаква възможност на момичето да се изкаже. Усети се по някое време и рече:
-Какво ще кажеш да се поразходим нататък?-попита Каролина и посочи тъмната част на гората-Чувала съм, че имало феи.
Кира я погледна и каза...

Но преди да отговори Кира, зад храстите се появи Анастасия. Тя отиде при двете момичета и каза:
-Здравейте! Чух за някакви разходки навътре в гората. Мисля, че е страхотно времето за разходки.
-Да така е. - казаха момичетата. Искаш ли да дойдеш с нас?
-Да разбира се.
И момичетата тръгнаха навътре в гората...